Web Content Viewer
гр. Нови пазар
Град Нови пазар се намира се в Североизточна България и заема източната част на Щуменска област. Разположена е в живописен район между Лудогорското и Провадийското плато. Отстои на 25 км от областния център Шумен и на около 60 км от град Варна.
Разкритите в района множество следи от селища, крепости и некрополи, както от Античността, така и от времето на Първото и Второто българско царство, свидетелстват, че животът тук е кипял още от дълбока древност.
Ландшафтът на Новопазарския район с удобни пътища и равнини, пресечени с малки реки и гори, са привличали хората от дълбока древност. Тук е живял човекът от праисторическата каменомедна епоха. За това говорят селищните могили и селищата разположени в равнината. Многобройни са селищата, крепостите и некрополите от античната и късноантичната епоха, както и от времето на Първото и Второто българско царство.
Късноантичните обекти са предимно крепости. Такава голяма крепост е разположена на изток от Нови пазар в местността Станата, издигната върху висок рид на платото на площ от 40 дка.
На тази заветна Новопазарска земя било отсъдено да стане люлка на Първото българско царство, тук да заседнат и останат завинаги миролюбивите славяни и храбрите аспарухови конници, които създадоха първата българска столица Плиска, само на 7 км от Нови пазар.
Възникнало през VII-VIII век непосредствено до старопрестолна Плиска, селището е изпълнявало специални функции по охраната и снабдяването на столицата. Първите писмени сведения за него намираме в описанието на похода на Владислав /Варненчик/ през 1444 г., направено от Михаел Бехайм, който го споменава под името „Йени пасер", като укрепено селище, край което е станала голяма битка на обединените християнски сили за освобождението на Балканския полуостров от османската експанзия.
През Възраждането е известен с името „Ени пазар" и се свързва с разкриването на пазар, вероятно през 15 век.
През 1840 г. се открива килийно училище, което в наше време е превърнато в къща-музей. Децата се обучават на църковно-славянски, като се изучават църковно-служебни книги Псалтир, Часослов и Апостол. Буквите в училището най-напред се пишели върху пясък, а по-късно на панакида. Върху панакидата се учели да правят и сметки, но смятането се изучавало едва през третата или четвъртата година на обучението.
През 1850 г. по инициатива на Петко Курооглу и Вълчо Станев от с. Енево е построен православен храм „Света Петка". Осветен е от тогавашния гръцки Варненски митрополит Порфирий през 1852 г. и с това църквата става една от първите действащи храмове на територията на сегашна Шуменска област по време на Османското владичество. От създаването си и досега в града винаги е имало православни свещеници.
Храмовият празник е на 14-ти октомври, обявен за ден на града, a всяка година в дните около празника се провежда традиционният есенен панаир.
Община Нови пазар е с богато културно-историческо наследство. В сградата на галерията се помещава и архиологическа сбирка , в която са изложени експонати, открити при архиологически разкопки и експедиции в околностите. Представена е културата на племената и народите, населявали новопазарския район от старокаменната епоха до Късното средновековие. Множество селища, крепости и некрополи, както от античната и късноантичната епоха, така и от времето на Първото и Второто българско царство, свидетелстват, че земите са били винаги гъсто населени.
Една от най-интересните находки са тези от трако-римската епоха, тогавашното ювелирно изкуство, представено със златни накити, открити в близост до града. Най-старите материали са от периода на новокаменната епоха (6000-4000 г.пр.н.е.) и Каменно-медната епоха (4000-3000 г.пр.н.е.) – оръдия на труда и ритуални предмети. Най-високо оценени са двата бронзови балсамарии, единият от които представлява мъжки бюст, вероятно Аполон.
Общинската художествена галерия съхранява и излага за посетителите повече от 1000 платна и пластични творби, от имена като Васил Стоилов, Васка Емануилова, Стоян Венев, Светлин Русев, Румен Скорчев, Стоимен Стоилов.
Една от основните забележителности на града е часовниковата кула. Старата часовникова кула се намирала на двадесетина метра югозападно от настоящото й местоположение. Строена е през 1826 г. Камбаната й е отлята в Габрово, за което свидетелства надписът върху нея, по поръчка на Мемиш бей. Има и дата на турски – “1241 сене” и след това “1826 година”. Изградена е от готови каменни блокове от руините на древна Плиска, каквато е практиката тогава в цялата околия. На сегашното си място часовниковата кула е пренесена през 1865-1868 година (според каменния надпис над вратата, който с малко повече взиране може да се разчете и сега), за да не пречи на градския конак. Архитекти споделят, че нейното тежко каменно тяло я отличава по характер и образ от другите стари часовникови кули. Височината й е 17.89 м. През 1983 г. е обявена за паметник на културата и възрожденската строителна традиция.
Народно читалище „Христо Ботев" е домакин на три национални конкурса - “Танцуващи клавиши“, „Вълшебни ритми“ и „Калина Малина“.