Община Нови пазар

В антична древност и през Средновековието Новопазарският район е бил гъсто населен. Многобройни са селищата, крепостите, некрополите от праисторическа, антична и късно антична епоха, от Първото и Второто българско царство. По тези земи са живели и кръстосвали пътищата  си различни племена и народи. Тяхната култура се е наслоявала през вековете и оказвала благотворно влияние при създаване на Българската народност, при сформиране на старобългарската материална и духовна култура. 

    Свидетелства за древната история на този район са изложени в музейната сбирка на града. Представена е културата на племената и народите населявали територията на Общината от новокаменната епоха до късното средновековие. Най-интересни са находките от трако-римския период. Тогавашното ювелирно изкуство е представено с откритите в близост до град Нови пазар златни накити. Изключително високо ценени от специалистите са двата бронзови балсамарии и двата стола, открити при разкопки край село Избул. 

    При теренни проучвания и археологически разкопки са разкрити две големи късноантични крепости (4-6 век), едната разположена точно до града, другата представлява град-крепост близо до село Войвода. Предполага се, че това е старата антична Регина Динея, изградена като римска пътна станция на важния път свързващ Марцианопол (дн. Девня) и Абритус (дн. Разград). Тук изследователите откриват основи на каменни постройки, мраморни архитектурни детайли и монети. При последвали разкопки са открити сечива, оръжия, бронзови фигури и монети от епохата на византийските императори Теодосий II, Марциан, Лъв, Зенон (5 век).

    От основаването на Първата българска държава през 681 г., от хан Аспарух, до 893 г. Плиска освен столица е един от най-големите и богати градове в Европа. Античната крепост Нови пазар възникнала имено в близост до столицата, превръщайки се в център на българската държавност и култура. 

    Карел Шкорпил и проф. Атанас Иширков отнасят установяването на сегашното местоположение на Нови пазар към края на 17 век и началото на 18 век. Легенди свързват появата на града с разкриването на пазар, превърнал се в кръстовище на важни пътища за Варна, Русе и Добруджа, с разоряване на околни селища или разрушаване на старото поселище на кръстоносците през 1444 г.

    С османския завоевателен поход през 1388 г. цялата североизточна част на България, в това число и земите на Новопазарския край попадат под Османско (Отоманско) робство. Значителна част от населението е избита.

    Според проф. Атанас Иширков за първи път Нови пазар се споменава като силно укрепено селище през 1444 г., при похода на Владислав III Варненчик. На 18 октомври кръстоносците водят тежка кръвопролитна битка за овладяването му. Избити са всички защитници, разграбено и опожарено е селището и крепостта. 

    Началото на обществено-икономическия напредък на Нови пазар следва да се отнесе към втората половина на 18 век. Той е предизвикан от радикалните  социално-икономически процеси и обществени изяви, характеризиращи нашето национално Възраждане, и е свързан с притока на български заселници от съседните села. В началото на 19 век, животът тук е белязан от възрожденски дух. През 1840 г. е изградена къща за бъдещия даскал- Илия Вълчев от Кортен. Голямата одая в нея е първата класна стая на къщата-училище. След водените от Иван К. Радов борби за самостоятелна църква и народна просвета през 1872 г. се създава първото читалище в града. 

    Следващият период до Освобождението на българската държава се характеризира с по-осезателното развитие на социално-икономическите отношения. Според преброяването от 1865 г. населението е нарастнало и заедно с традиционните отрасли земеделие и животновъдство, разпространение получили и занаятите.
В резултат на Освободителната война, градът получава свободата си на 17 юли 1878 г. Важен момент в историята на Нови пазар е обявяването му за град, станало официално с Указ на княз Александър I Батенберг на 10.12.1883 г.

    Преминал през тежките години на Първата и Втората световна война, Нови пазар поема по пътя на разцвета. След политическите промени, започнали през 1944 г., Нови пазар се превръща в град с многоотраслова икономика, развито селско стопанство и богат духовен живот. 

    От тогава насетне тук израстват няколко поколения просветени българи, сред които има известни дейци на науката, изкуството, спорта. Сред тях са проф. Жеко Радев- един от основателите на Българското географско дружество, писателката Калина Малина, цигуларят проф. Леон Суружон и сестра му- художничката Султана Суружон, историкът Петър Тифчев,  Хачо Бояджиев- телевизионен, театрален и кинорежисьор, генерален директор на Българската национална телевизия, треньорът Иван Абаджиев, художникът и основател на Художествената галерия в град Нови пазар Петър Персенгиев, щангистът Александър Върбанов - трикратен европейски и световен шампион, актьорът Мариус Куркински и други.