Природни ресурси

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 26.08.2021

РЕЛЕФ

Релефът на територията на Община Нови Пазар е типичен за Шуменско-Провадийските плата, а именно: ниски заравнени била - плата, прорязани от плитки, по-рядко дълбоки долове със стръмни, но къси брегови откоси. На места тези плата представляват обширни заравнености. Релефът е хълмисто-равнинен, характерен за равна Добруджа и за Предбалкана. Средната надморска височина е около 320 м. Най-високата точка се намира северозападно от с. Войвода в местността "Бостанлъка" 480 м. н. в. Най-ниската точка е в землището на с. Зайчино ореше 100 м. н. в. 
 

Извод: Релефът на общината е естествен туристически ресурс и дава възможности за развитие планински (летен-пешеходен и вело туризъм), екологичен, рекреативен, приключенски и ловен туризъм.

КЛИМАТ И КЛИМАТИЧНИ УСЛОВИЯ

Климатът е умерено континентален. Според класификационната схема на "Климатични райони на България и техния климат", територията на община Нови Пазар се намира в Европейско-континенталната климатична област, Умерено-континентална климатична подобласт. Обхваща само един климатичен район, а именно: Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина (100-450 м. н. в.). Откритостта на Дунавската хълмиста равнина от север създава условия за нахлуване на студени континентални въздушни маси. Поради тази причина зимата е доста студена, а лятото горещо.
Средната продължителност на слънчевото греене е 2 204 часа/год. и е по-голяма от тази за страната, благодарение на по-малката средна облачност.
Преобладаващите ветрове са с W, NW, NE посока, но се наблюдават и местни циркулационни системи, като фьона при S и SW нахлувания през студеното полугодие и слабо изявения планинско-долинен вятър, наблюдаващ се по стръмните платовидни склонове при отсъствие на крупно-мащабна атмосферна циркулация през топлото полугодие.
Средната януарска температура е около -2,1°С. Средният брой на дните с температура по-висока от 10°С е  между 194 и 210.
 

Извод: Специфичните биоклиматични условия благоприятстват развитието на устойчив, интегриран туризъм през всички сезони на годината за различни целеви групи туристи.

ФЛОРИСТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ

Флората на общината е представена от дървесна и храстовидна растителност. Съгласно растителното деление на България общината попада в подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори от Шуменско-Провадийската подобласт в Мизийската горско-растителна област. Типовото местно растение се определя в равнинно-хълмистия дъбов подпояс в района на умерено-континенталния климат.

Територията на община Нови пазар попада в лесостепната зона. Основни горски видове, срещащи се тук, са няколко вида дъб, бряст, ясен, клен, липа, топола, акация, люляк, дива черница, дива круша и габър. По северните склонове са запазени отделни съобщества от мизийски бук. От храстовидните съобщества са разпространени смрадлика, чашкодрян, диво грозде, драка, глог, леска и бъз. 

В горската зона се наблюдава вертикална зоналност в разпределението на растителността. Съществуващата растителност не дава пълна представа за растителната покривка, характерна за общината в доагрокултурния период, поради значителното човешко вмешателство, изразяващо се в изсичане и залесяване с неподходящи видове.

ФАУНИСТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ

Животинският свят, макар и притеснен от разширяването на обработваемите земи, показва разнообразие предимно по отношение на бозайниците и по-малко на птиците, земноводните и влечугите. Най-разпространени са благородният елен, дивите свине, но се срещат и типични степни бозайници като степен пор, европейски лалугер, хомяк, заек, таралеж. От малките бозайници най-разпространени са гризачите. Птичето разнообразие се представя от посевна врана, сива яребица, пъдпъдък, а край водните обекти се среща малката и обикновена дропла.

ВОДНИ РЕСУРСИ

Съгласно хидроложката карта на България общината попада в област със слабо изразено континентално климатично влияние върху оттока на реките. Дъждовното подхранване е около 30% спрямо общия обем на оттока.
В хидрографско отношение нископланинският и хълмисто-ридов релеф на района е разчленен от врязванията на дерета и малки реки от водосбора на река Крива, която се явява основен водоприемник на повърхностно течащите води в района. Река Крива е най-големият ляв приток на р. Провадийска, вливаща се в Белославското езеро, респективно в Черно море. Повърхностните и подземните води са с дъждовно-снежно подхранване и зависят от климатичната обстановка.
На територията на Община Нови пазар има изградени 10 язовира, от които три са ретензионни. Успешно се развива спортен риболов в два от тях- „Нови пазар 1” и язовир „Преселка”.
 

Извод: Речните ресурси на територията на общината, в съчетание с площта на язовир „Нови пазар 1” и язовир „Преселка”, обуславя потенциал за развитие на риболовен туризъм.

ПОЧВЕНИ РЕСУРСИ И ПОЧВЕНО ПЛОДОРОДИЕ

Съгласно почвеното делене и почвената карта на България общината попада в Шуменско-Варненския район на карбонатните черноземи от Дунавската хълмиста равнина. Почвообразуващи скали са льосът и терциерните седименти и значително по-малко кредитните скали.
Оценката на екологичните условия на земеделските земи се извършва въз основа на методика за ботинация на земите. Тази оценка представлява сравнителна оценка на екологичните условия (почвени, климатични и релефни), която отразява пригодността им за отглеждане на конкретни земеделски култури, т.е. природните продуктивни възможности на земите, изразени чрез количествени стойности. Установеното почвено разнообразие в община Нови пазар благоприятства интензивното земеделие и представлява ценен природен ресурс.
 

Извод: Туризмът е зависим от степента на развитост на отраслите на материалното производство. Селското стопанство създава условия за възникване на туристически потребности.Отделните аспекти могат да се превърнат в туристически атракции, обслужващи различни видове туризъм. Познавателен (на територията на общината има засети хиляди декари лозови насаждения, възобновява се производството на вино и био продукти), селски (почивка в селска среда), агротуризъм (почивка с участие в селскостопански дейности).

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

В общината няма територии със специален статут, но в близост, на територията на Област Шумен са обособени няколко защитени територии.

Природният парк “Шуменско плато” е най-голямата защитена територия в района на територията на Област Шумен . Разположен е югозападно от гр. Шумен и обхваща по-голямата част от Шуменското плато. Географското положение, особеностите на релефа и почвено климатичните условия предопределят голямото видово разнообразие на флората – повече от 550 вида висши растения, от които над 100 вида лечебни растения.

Обликът на гората се определя от представители на коренната дървесна растителност – мизийски бук, обикновен келяв габър, цер, благун, клен, ясен, сребролистна липа, космат дъб и др. 

В многообразието на тревната покривка и представители на животинския свят се включват много защитени, застрашени и редки растителни и животински видове от Червената книга на България: защитени видове 

Поддържаният резерват “Патлейна” Обявен е за съхраняване и защита на гора – естествено находище на вида “див рожков”, терциерен реликт, включен в Червената книга на България и е най-голямото в България естествено находище на див рожков. В защитената територия растат още дъб, бряст, габър и др. Тревната покривка е богато и разнообразно представена, като най-значим е защитеният вид “урумово лале”. 

Поддържаният резерват “Моминград”. Обявен  e за защитена територия, с цел опазване и поддържане на вековна 150-годишна елитна букова гора. Територията на поддържания резерват се намира на Върбишкия дял на източна Стара планина, с надморска височина 800 м. в, землище с. Бяла река, община Върбица. 

Защитената местност “Могилата”. Представлява земно възвишение, намиращо в землището на с. Коньовец, община Шумен. Обхваща площ от 35,8 ха и е обявена за опазване на разнообразната степна растителност, различна за всеки скат (изложение) на могилата.
Защитената местност “Блатно кокиче.Разположена е на  територията на община Велики Преслав, в поземления фонд на с. Кочово и с. Осмар се намират две естествени находища на ценния растителен вид “блатно кокиче”, което е основание за поставянето на заеманата от вида територия под защита. С общата площ от 27,00 ха тези находища са най-големите в Северна България.

Защитената местност “Марашка кория” , намираща се в землището на с. Мараш, община Шумен, на площ от 26,88 ха е разположена кория от внушителна със своите размери вековни дъбови дървета, на възраст над 350 г.

Извод: Близостта на защитените територии са благоприятна предпоставка за развитие на алтернативен туризъм.