Община Нови пазар

По нашите места, 3-4 хил. год. пр.н.е. живеят траки от племената Гети и Кробизи.
    По-късно, през 1-3 век тракийските племена са завладени от римляните, а при разпадането на Римската империя през 4век остават под византийско владичество.
    От 4 до 6 век е построена Станската крепост. Тя е на 3км. Северно от селото, върху един от южните ридове на платото Станата. От запад, юг и изток е защитена от стръмни и непроходими склонове, а от север е изкопан изкуствен ров. Крепостта има неправилна форма и заема площ около 40дка. Северната стена е подсилена с четири петоъгълни кули. Вратата е от северозападната страна.
Здраво укрепената крепост по време на разпадащата се Римска, а по-късно византийска империя не устоява срещу напиращите и заселващи се от север славянски племена през 5-6 век. 100г. по-късно е възстановена и използвана за защита на младата българска държава.
    След падането на България под турско робство българското население от нашия край е прогонено, избито или асимилирано и по тези плодородни земи се настаняват турските поробители. Те се заселват в местността „Юртлука“, на юг от днешната магистрала и образуват селото.
    Според предания и спомени на стари турци селото по-късно е преместено на сегашното място – северно от пътя, на югоизток от днешното училище. Преместено е вероятно заради пожар или друго природно бедствие. Оттогава носи вече турското име Гьоджеджи, което на български значи Преселци.
    След Освобождението турското население се изселва, като на негово място идват българи. Първият българин, който идва в селото през 1894г. е дядо Гено Джуджев от гр. Шумен със сина си Томи.
    Най-масово заселване на българи в селото става през лятото на 1914г., когато пристигат бежанците от Мала Азия.
    През 1934г. селото е преименувано от Гьоджеджи с хубавото българско име Стан, произлизащо от името на обкръжаващото го от север и изток плато Станата.
Ако застанеш сред селото и погледнеш на изток, се откроява чудната гледка на зъберите на Козарския камък. Наляво от него се очертава светлото петно на Червената пръст, а по на север – долината „Дереюстю“  и сребристия цвят на „Кавачките“. Точно на север се намира Кариерата, обгърнала като с пояс Станската крепост. Качиш ли се на рида до „Трескавата чешма“ и погледнеш на юг, долу се простира като на длан „Крушака“, обрасъл с вековни круши с грамадни стволове и  кичести корони. Обърнеш ли поглед на запад, към „Свинския кайнак“ виждаш рида, обрасъл с най-различни широколистни дървета, като се почне от дъб, липа, клен, осен, бряст, габър, бук и се стигне до дрян, калина и смрадлика.
Красива е тази местност през пролетта, когато гората се облече със зелената си премяна. Хубаво е през лятото, когато се оглася от песните на птиците и е изпълнена с уханието на горски цветя и билки. Но най-красива е през есента, обагрена с различни цветове, като се почне от златистожълтото на липата и клена, керемиденокафявото на дъба и габъра и се стигне до бакъреночервения на дряна и смрадликата. Тук може да стоиш с часове, да се наслаждаваш на гледката и да се чудиш…