Web Content Viewer
Actionsс. Памукчии
Знае се, че по тези места са съществували паметници за Тракийско, Римско и Византийско присъствие. По – късно ,при турското нашествие от 1388г. насам, една от първите земи изпитала ужасите на османското завладяване в нашия край.
С името „Памукджъ” селото е се споменава за първи път в стари турски архивни документи от 1573 и 1675г. т.е. преди повече е от 420 години. Особено през войната между Русия и Турция от 1828 – 1829г. са опожарени и разрушени и нашето село Памукджъ.Разрушеното село се е намирало на 1км южно от сегашното и в югозападното подножие на платото ”Станата” което е с 200 м надморска височина в местността Еникьой, по сегашния път за село Стан, покрай Сакар тепе.
До преди 70 години от него все още е имало останки от два стари затрупани кладенци и стар водопровод. То навярно е било и старобългарско селище с много материали вземани от развалините в Плиска. Имало е и два хубави мраморни стълба.
Това село го има отбелязано на латиница с името Памукчие в така наречената Кипертова карта от 1853 г., т. е. 25 г. след турския погром.
Оцелели от развалините, прогонени от лишение люде, подирили по покрито място, което да не бие на очи. Харесала им близката долина зад Али баир. Сгушен припек, ограден отвсякъде с гористи възвишения с поглед на югозапад, с много и хубава бистра като сълза вода, с добра паша за овцете, с рохка плодородна земя за хляб, овошки, лозя и памук.
Преселниците се настанили около кладенеца „чомар” кото е насред новото бъдещо село. Както в старото село и тук започнали търговия с памук. Едър търговец от Турция идвал да ги изкупува. От много села се стичали да карат бялото злато. Оживило се мястото, понякога продавачите окъснявали и оставали да бивакуват през зимата. Тук са минавали важни пътища за вътрешността на Делиормана и Добруджата.
Превратностите на времето не са сменили името на селото, както на другите места. От Памукджъ до Памукчии са се минали четиристотин години.