Община Нови пазар

Село Енево се намира на 3 км, южно от Нови пазар.В началото населението е било изцяло българско. Унищожено  от турците през XVI век, то възниква отново, като мохамеданско село - Юнискьой (до 1878 година) по личното турско име Юнус.

Климатът е умереноконтинентален, земите са черноземни и сиви горски. Основният поминък е земеделие и животновъдство. Карел Шкорпил съобщава, че на юг от село Енево, на склона на Сиври тепе е имало изчезнало селище, през което е минавал път от Шумен за Варна. На 0.3 км южно от селото са били открити останки от тракиийско селище, тракиийски могилен некропол, късно антично селище.

В навечерието на Освободителната война /1877-1878/ в селото има 64 християнски къщи. Три пъти е опожарявано и разрушавано по време на Руско-турската войни /1773, 1810 и 1828/. Част от бежанците след 1835 г. се завръщат обратно. Заселват се бежанци от Сливенско и няколко черкезки семейства.След Освобождението черкезите и част от турското население се изселват от селото и прииждат заселници от Пазарджишко.

В края на 50-те години на 19 в. в района на селището се подвизава четата на Калъчли Димитър. През 1872 г. е сновано поделение на тайния РК в Нови пазар от учителя Янко Чернев. Основана е земеделска служба /1899/. В Балканската война /1912-1913/от селото  са убити пет човека, а в Първата световна война /1915-1918/ - 9. Киро Кацаров участва във Войнишкото въстание /1918/.

След войната начело на земеделската дружба застава Георги Михов. По време на Юнското въстание /1923/ местни жители участват в завземането на гара Каспичан и обсадата на Шумен. Основан е РМС/1931/ със секретар Хинчо Василев и РП/1931/ със секретар Балчо Тодоров.

Населението участва в Соболевата акция /1940/ с пръв учител Кузман Шиваров. През 1920 г. е основано Д-во за застраховка на едър рогат добитък.Открита е потребителна кооперация „Победа“/1920/ с първи председател Васил Малчев. Основано ТКЗС /1950/ с председател Борис Боянов. Открити са микроязовир/1962/, телеугоителен комплекс/1980/, фуражен цех. В селото се изгражда черква „Св.св.Кирил и Методий“ /1939/ и има три каменни чешми.

ЛЕГЕНДА

В близост до селото е природен парк „Елеме“. Легендата разказва, че време на турското робство, там живял Имам бей. Той имал постройка горе на платото на местността“Елеме“, разполагал с големи имоти и бил известен с пословичната си жестокост. Използвал българите, събирал момчета да му работят и вземал най-красивите моми и жени за наложници. Пазили го доверени хора и никой от българите не можел да доближи до него. Според преданието местен бръснар, отива да бръсне Имам бей и прерязва гърлото му с бръснича. Така отмъщава, за извършените жестокости. Горе на платото на местността „Елеме“ и до днес е запазен каменен дълбок ров, известен под името „Зандана“, има и голяма плоска скала, наричана софрата. Стари хора разказват за скрито имане и хазна с пари, скрити в пещера.